Ето ме, сама
отново пред тебе стоя,
в очите те поглеждам,
после тъжно глава свеждам.
Опитвам се да скрия сълзите
и тайно бърша си очите,
ала да скрия болката в душата
е по-трудно, отколкото да залича тъгата.
Ти казваш: "Никой няма да ни раздели!
Приятели ще бъдем вечно!"
Усмихвам се, но нещо ме изгаря -
сърцето ти за друга се отваря,
в душата ми порой вали
и раната не спира да кърви!
Изправи се пред мен
в този труден ден
и със мен говори -
истината ми кажи!
Нея обичаш, нали?
Не се бой, че ще ме заболи!
Щом ти си щастлив
и аз ще бъда щастлива,
щом тя е по-красива -
моя милост си отива!
Бяхме приятели, уви,
и уж никой нямаше да ни раздели,
но ето, че любовта го направи
и мене сама ме остави.
Е, приятелю любими,
бъдете двамата щастливи,
но знай, че аз те обичам така,
както тя никога не би могла!