В странен час изплетен стих

Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува -
тик-так... тик-так... так-тик...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная...
Заспали са и сънища, и думи -
със залеза или пък с изгрева,
приспан искристо с песен звънка...
И - рано или късно - много тихо е -
в звездите нацъфтели в майски сняг -
и в тишината - дневно-нощна -
бял и светъл -
изпод перото ти се ражда стих -
прекрасен, омагьосан:
от трели, сбрани по луна или по слънце,
от светлото петно на хоризонта,
от бистрите дъги в очите ти,
от цветето - във вазата поставено,
от камъчето-спомен от преди,
от снимка на приятел, по пощата получена във плик,
от спомена за пясъка в косата ти през лятото,
от облака, преди със смях дъждът да плисне,
от шала със мънистата - любимия,
от вятъра, донесъл с повей шепоти различни,
от най-дълбоко скритата във теб тъга,
от чуден сън недосънуван в рими...
От теб - такъв, какъвто си -
измислил се за себе си, а не за хорските очи...
реди се твоят стих - плете се за изричане -
по устните ми тихо зашептява се - и става истина...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf