дълбокият ми сън рани очите,

отложило и мен подир молбите.

Подгоних безмисловно гонене,

както всички вече се познават -

не кой как говори, а мълчи,

предубедени, за да убеждават.

стаила вечерите в сладък дъх,

с ръцете на далечни брегове,

постелени на плачещия път...

на влюбеният - самолюбие с лице,

отречен със надеждата на двама...

че когато, каквито и да бъдем,

защото знаeм, че не ще излъжем,

дори да сринем в себе си света.