Един прозорец, отворил своя свят

Живея свят, 

в окото на неплакала луна

и светлина 

от изгорялото начало на деня,

когато е изтичало да търси слънцето,

а то е дъх 

от хоризонта на морето,

след негово ритмично дишане,

когато е погалило  скалата

в отсрещната на моето прозорче

даденост на разстояние, 

за да измервам дните си по него.

Нащърбен свят 

от мислите на тухли,

които парят от солта на времето,

тъй както пари до горчиво пресоленото.

Немирен бриз 

тактува морската повърхност

и ми отмерва дишането 

с дължината на вълна:

една висока гърбица, закръглена – 

и вдишване,

една по-равно дълга – 

за издишване

и сме едно, 

аз яхнала безкрайно мислене,

а пък морето – 

кончето на детството, 

излязло да скрие края на морето

в очите на брега, 

когато падне вечерта под пясъка…

От утре пак ще си отварям

с този поглед

от края на стъклото

волята на свободата

да диша с мене през вълната

до здрача на светлината,

която в този ден 

ще падне под скалата

(единствено останалото празно 

от калъфите на нощи място).

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf