Единствена... дали
Събуждам се рано - поглеждам към теб... към твоите спящи кафеви очи... усмихвам се: "Коя ли съм подред? Единствена... твърдиш... но дали?! Ставам... протягам се... хвърлям поглед към разпилените по пода дрехи! Вчера беше бурна нощ (и ми хареса): но сега тихичко ще тръгна... ще боли със тебе! Обличам се! Все още спиш. По-сладко отпреди! Влюбих се! По-бързо - отколкото съм очаквала - но ще ни бъде трудно. Знаеш го... нали?! Време е да тръгвам! Стига съм протаквала! Взимам сака. Отварям вратата и се търкулва сълза. В този момент се събуждаш със впити във мене очи. Поглеждам те тъжно: "Как исках да бъда за тебе една.: -Тръгвам! Закъснявам почти. Ти ме спираш... затваряш вратата. Вземаш ръцете ми в твоите! Целуваш ме и избърсваш сълзата: -Няма да тръгваш!Т и вече си моя! Да го прегърна или да замина? Ах тези топли... кафеви очи! Как... как да го отмина без и миг да ме да ме заболи! -Не тръгвай! Остани! Ти вече си моя! Не разбираш ли? Само за мене! Усмихвам се. Коя съм аз... че със тебе да споря - прегръщам те: "Е... имаме достатъчно време!"
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е едно от моите любими стихотворения, описващо дума по дума какво се бе случило с мен през този период !!!!!!!!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: DizzY
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-01
прочитания: 80
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
