Живей в мига

В несвестен унес съм те чакал,

в минутен отдих съм изплакал

сърцето си, ранена птица...

Но ти мълчиш, надменна жрица.

Дали съм тръпка като теб метална

или пък мъртва обич катедрална,

но в мигове на сдържана разплата

сърцето ми отново ще разклатиш.

И ти ли като Снежната царица,

останала до гроб девица,

ще търсиш приказна любов,

но ще отхвърляш всеки зов?!

Нима във странстването си навред

сърцето ще остане буца лед?

Не, искам да стопиш снега,

повярвай, изживей мига!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf