Икона бях във къщи на стената.Облечена във сребърни звезди.Понечех ли да върна свободата,по мъничко умираше и ти.
Със себе си простих се мълчаливо. Звездица бях на твоето чело. Туптеше в мен сърцето ми игриво, но... никога не просих свобода!
