Господ каза... да се обичаме

Не бъди толкова мъж...
Отстъпи за малко.
Върни се.
Нежността ще измие
недоспалите ти очи.
Гордостта е кукувица.
Повярвай ми, няма смисъл.
От недоизказани думи
винаги силно боли.
Не е грях
душата си да послушаш
и в шепите ми да посипеш
звънчета от момини сълзи.
Не се страхувам
да бъда слабодуша.
Не се страхувам.
Защо боиш се ти?
Тленни са телата ни
и е кратък пътят ни земен.
Нямаме време да бъдем гадни и зли.
Отвори ми душата си.
Отвори ми я,
дявол да го вземе!
Ако някъде бъркам,
моля Господ да ми прости.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-05-01
прочитания: 121
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43708
   Съобщения: 187039
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61914
   SMS-и: 778
   Снимки: 4573