В черно и бяло

В черни небета, застигнат от мрака,

губя посоки в пълзящ хоризонт,

с черна магия мрачен оракул

начало поставя на трънен сезон.

В черно не спя, отключвам простора

с птиците падам, пречупвам крила,

в черно се давя, в сълзи, в кръгозори,

в черно ме жилят отровни жила.

В черно запявам с черни тенори,

в черно небе ме застига стрела,

в черно с пространствата неми пак споря,

в черно Елена без Парис била.

В черно събарям преградни стобори,

в черно се вграждам в греховни дела,

в черно излъскан до блясък терорът

бели икони прострелва с дула.

Черни икони не стрелят дулата,

в бяло излъскан до блясък терор,

в бяло угасват греховни делата,

в бяло изграждам преграден стобор.

В бяло Елена от Троя  била,

в бяло с пространствата неми не споря,

в бяло небе не летя със стрела,

в бяло запявам с бели тенори.

В бяло не жилят отровни жила,

в бяло изплувам сред смях в кръгозора,

с птици отлитам, размахвам крила,

в бяло не спя и отключвам простори.

Начало поставят на светъл сезон

от бели девици родени съдбите,

намирам посоки, пълзят в хоризонта

от бели небета застигнати дните.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf