В черно и бяло
В черни небета, застигнат от мрака, губя посоки в пълзящ хоризонт, с черна магия мрачен оракул начало поставя на трънен сезон. В черно не спя, отключвам простора с птиците падам, пречупвам крила, в черно се давя, в сълзи, в кръгозори, в черно ме жилят отровни жила. В черно запявам с черни тенори, в черно небе ме застига стрела, в черно с пространствата неми пак споря, в черно Елена без Парис била. В черно събарям преградни стобори, в черно се вграждам в греховни дела, в черно излъскан до блясък терорът бели икони прострелва с дула. Черни икони не стрелят дулата, в бяло излъскан до блясък терор, в бяло угасват греховни делата, в бяло изграждам преграден стобор. В бяло Елена от Троя била, в бяло с пространствата неми не споря, в бяло небе не летя със стрела, в бяло запявам с бели тенори. В бяло не жилят отровни жила, в бяло изплувам сред смях в кръгозора, с птици отлитам, размахвам крила, в бяло не спя и отключвам простори. Начало поставят на светъл сезон от бели девици родени съдбите, намирам посоки, пълзят в хоризонта от бели небета застигнати дните.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stormbringer
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-01
прочитания: 124
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|