Щом нощтадокосне с балтийска меланхолиямоите отсъствия:на крайбрежия и погледи на принцеси,а от червените комините излиза дим,от кротка лула -недочакан мореплавател ли съм?Щом в корабите са останалиизгреви пред атласи,а в тихи чашиима хоризонти на мечтатели...Камъните се превръщатв капитани,и разговарят без спомени.Искам да остарея в Стокхолм.Заедно с Поезията,която е в мен.И мислено да паля фенери и звезди,а далечни фарове-да бъдат пулс.Написаните приказкиса възрасти от любовта.Защото ще бъда самотния читател,слизащ към пристанището на живота...На живота...,който ще се сбъдне,по изключение - след мен.Когато ще бъдамидена черупкав ръка на принцеса....