Поредното начало

Разхождам се по горската пътека,
но този път е толкова различно.
Предишното подобно приключение,
завърши с много страшни, прашни мисли.
Разхождам се по горската пътека,
а този път е толкова красиво.
Преди това се чувствах лунатично.
Сега усещам, че завръщам се изцяло.
Закърпих частите от новото начало.
Избърсах и натрапчивите мисли.
Избрах да тръгна по цветната пътека.
Преди убождах се от трънените храсти.
Сега отново тръгвам, но със сила нова.
Не се отказвам лесно от мечтите,
че иначе, защо да ги измислям…
Без цел, не ще намеря поредното начало.
С такава и да се изгубя,
не е страшно!
Тогава ще открия хиляди пътеки
отново… и отново… ще съм цяла.
От лудост съм обзета постоянно,
защото част от мен,
отказва да я спре. Категорично!
До изтощение чувствителна.
О, да! Такава!
Такава съм, но знам,
че ми приляга.
Дори понякога
да става страшно.
Дори отново да открия,
че лутам се в гората
и правя много грешки.
Отново ще намеря цветната пътека,
и пак… отново… и отново… ще съм цяла.
Отново ще намеря
поредното начало.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: velvet
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-04
прочитания: 135
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45341
   Съобщения: 239831
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67371
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653