Очакването, че ще бъда с теб завърши вчера. А може би съм се лъгала и то изобщо да не е започвало. И ще се питам още миг. Дали е имало сливани или си бил твърде далеч, макар пред мен? Казваш, че ще те боли. А ти знаеш ли болката от студеният ти поглед как потъваше до недрата ми? Не знаеш - и се моля никога да не узнаеш. Повдигах се на пръсти а после коленичих и все с протегнати ръце... А ти беше толкова висок и тих... като онази скала която вече не виждам. Стопи се, някъде между вятър и дъх от цвят на светлина. Сега остана само времето. В което ще сме Аз и Ти. И моето завръщане, но без силует. Само безкрайност... към отвъдното. Където моето нямане ще е твое очакване.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
