Ще взема

От въздуха ще взема самота,

да обвия огъня в душата си.

Бушувал бурно в дългите лета,

отразили в него слепотата си.

От вятъра ще взема малко жар,

себичността си плътска да накажа.

Изригвала с годините като пожар,

потушил и най-сладката наслада.

От тъмното ще взема светлина -

за слепите души е като бъдеще.

Удавили дори надеждата в греха,

забодили очите си по мъките.

От себе си ще вдъхна обичта,

за вятъра жадуваща по стъпките.

Отричана, но не от любовта,

целуваща молитвите разцъфнали.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf