Под мокрия шлифер на Господ

Кълне ме фалшивият просяк,
защото познах по очите му,
че проси отрова
за вени.

Поръчвам си дъжд против уроки
и тръгвам из празните улици.
Във някоя фурна случайна
ще спра топъл хляб да си купя.

Комат стар дори не намирам.
Ключалки ме хапят по пръстите.
Неделя следобед и фурните
затварят сърца като хората.

Дъждовните капки единствено
са пресни самуни по устните.
Китарени струни са локвите,
с които обувките свирят.

И Джони Кеш пее на живо,
маскиран на гръм от небето.
Под мокрия шлифер на Господ
забравям глада си за суша.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf