ЦЕЛУНАТА ОТ БОГ В СЪРЦЕТО

С мисъл достигаща дълбините
на вселенската велика душа,
създаваш сезони на мечтите,
галени от най-нежната ръка.

С песен, в изгревите оживяла,
възраждаш страдащите ни сърца.
Кой те създаде - надежда бяла,
във сияние превръщаща нощта?

Като майска роза съвършена,
ти си посланието на небето.
Птица към висините устремена,
целуната от Бог в сърцето.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-30 г.
прочитания: 115
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166444
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404