изпуснах и последната надежда изгаряща до вик в дланта ми завръщайки се в думите изтичащи през нищото сякаш исках да остана там разпъната до сетният си дъх защо ме ослепи о Господи в мигът когато се намерих и бях готова да разкъсам мислите...
почувствах светлината бяла и невинна като утроба изпих зората чиста и свята като сълза приех залеза тих и насищащ като плът и тръгнах с голата истина към тези любов...
сега стоя пред теб безименно обречена и се моля приеми ме
