Една черна птица разпери крила над нашия дом. Сянката й се втурна между нас. Тя ме дебне тогава, когато съм сама. Мълчешком броди из стаите, търси ли, търси... Нищо! Не ме е страх! А и това, което дири - не ще намери. То е в мен и аз го пазя добре!...
2.
Една черна птица разпери крила над нашия дом. Иска да ни раздели със своята сянка. Не ще й позволя това. Аз пазя любовта си скрита във всяко цветче на разцъфтелите липи. И всеки липов цвят нашепва за нея. Чуваш ли?
3.
А ти? Ти боиш ли се от тази "птица"? Сянката й се втурна между нас и става студено и тъмно. Приближи се до мен! Ела! Тя не трябва да остава дълго помежду ни. Не мога да стигна ръката ти, не мога да срещна погледа ти... Къде си?
4.
Липите прецъфтяха... И черната птица си отиде, но... сянката й остана в този дом. Тя ме дебне мълчешком, тогава, когато съм сама. Вече съм сама! Но не ме е страх... А всички липови цветчета се търкалят в прахта по земята.