ШОКОЛАД

Имало едно време една далечна страна

На брега на океана, на края на света,

Тя бе като картина - шарена, красива,

Художникът и бе разкрил душата си щастлива.

 Там нямаше време, а само свобода,

Животът бе магия, разкрита чрез слова,

Царството на митовете - пъстро, достижимо -

Битието бе неземно, утопично, несравнимо. 

Имало едно време в тази същата страна

Един Блян роден от четката на художника -

Самотен бродел търсещ своето осъществяване,

Намираше причината за всяко свое преживяване. 

В страната на хармонията бе единствен самотник,

Обречен да е блян - на същността си бе заложник,

Вървеше по пътя си мълчалив, с примирение,

Но не спираше - вървеше... към поредното вдъхновение. 

Имало едно време пак в тази чудна страна

Рожба на художника – една достижима Мечта,

Създадена с усмивка, изпратена на разходка -

Загуби се в океана, плавайки на малка лодка.   

Вървейки Блянът стигна до полянката с дъба -

Вълшебно местенце, граница с Царството на съня,

Там той се срещна с дъщерята на Съдбата -

Тя бе Любовта и му разказа случката с Мечтата. 

Уморен лежеше на брега пред необятната шир,

Блянът трябваше да се сбъдне, да достигне своя мир -

Гмурна се в стихията, а страхът му от водата

В миг се изпари - на хоризонта той видя Мечтата. 

Блянът не бе удавник - тя го чакаше на лодката,

Мечтата бе достигната - той знаеше посоката,

Имало едно време художник - красив и млад

Рисуваше вкусът на парченце шоколад.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf