Фея залезна се ражда във утро лазурно - изпява се във облаци и изгрев златен, в небето избродира се с лъчи - ажурно - от арфа цветна със акорди по дъгата... От песента на птиците - във тишината - събира сънищата ти във топли шепи, в двореца звезден на луната ги отнася и вплита в косите си искрите им светли... В постеля - от зори тъкана - сгушва се, очи притваря морно - да досънува твоя сън. Докато ден е... И, когато в залеза се върне, под миглите ти със Вечерницата ще го сбъдне...
