няма_име

Тъмнина. Пустота. Духът на Бог се носи над водата.
Да бъде светлина! И стана светлина.
Земята се напълни със Твоите творения.
Какво да кажа? Ти си удивителен!
Пред Тебе просто искам да се поклоня.
И знам, че думите излишни са - 
как да опиша Твойта красота?
Как да опиша славата и силата на Вечния,
без край и без начало?
Как да опиша святостта Ти, Господи?
Почудата от Твоите дела?
Няма нужда от думи.
Коленича пред Теб и се покланям
със всичко в себе си.
Не е достатъчно, но знам, че това радва сърцето Ти,
защото Ти – необятния, Създателя,
Цар на Вселената и Господ над всичко, 
избираш да смириш Себе Си
и да дойдеш да живееш в сърцето ми.
Нямам думи!
Отпускам се в Твоята прегръдка
и си почивам в увереността,
че Ти си моят Баща.
Любящ, верен и добър.
Непроменящ се.
Обичам Те!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf