Обичаш ме, не ме обичаш!

Ти си многоцветната дъга.
Облак съм, треперещ от вълнение.
Ти си като приказна луна.
Аз съм като лунно затъмнение.

Можеше да бъдеш цяла китка,
грейнала до нечие лице,
вместо да си просто маргаритка,
в моите треперещи ръце.

Нежно галя твоите листа,
които не достигат да те имам.
Горещите ми сълзи са дъжда,
който върху тебе се излива.

Обичаш ме, не ме обичаш. Знам.
Луна си. Аз съм лунно затъмнение.
Дъга си. Аз какво ли да ти дам?
Освен секунди облачно безвремие.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-30
прочитания: 217
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193315
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70119
   SMS-и: 803
   Снимки: 4752