СПАСЕНИЕ

Изплашена до фибрата на всяка клетка,

борбата е загубена на части,

приклекнала... поредната победа,

ликуваше, опияняваше се бясно.

И аз, която в битките участвах,

която, себе си изплаках от бездушие,

поредния ми вик сега е тесен,

но... мислите ни са в едно съзвучие.

Не мога повече... Това е нечовешко...

Обречено, откършено начало,

изригнала съм в спомените вечни,

попаднах в кривото, зловещо огледало.

И грешките допуснати в миража,

на мислите ти огнено ревниви,

сега са недовършеното цяло,

на приливите ни, да бъдем пак щастливи.

И вярвам в теб... във силата могъща,

която на крака ще те изправи,

и пролетта отново ще прегръща,

духа ти несломим и неподправен.

До теб съм... в мислите живееш,

наивността ти някъде прокудих,

със мен... без мен... ще оцелееш,

и разстоянието... незнайно се изгуби.

Посветено

30.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf