Безумието бог го праща, и на богати и на бедни, и на зли и на добри, в любовната игра не се печели, всички там са жертви и свойта дан си плащат, все едно играят на хазарт, любов - ти дар си неземен, ти глътка си, и стон, и болка, ти залък си, и плач, и нежност, без теб - къде е нашта орисия, когато вино си и нашата храна човешка, готова да нахрани всяка нужда и да намокри всяка суха устна, без да оставя в ничия душа ни капка разум, а само изкушение и сладко опиянение, в което да се чувстваш надарен, че жив си и си още ценен. |