Не хвърляй камък... ще те заболи

Хайде намрази ме! Не ти стиска?!
Мислиш ме за луда?! ... Може би.
Горда съм. Поемам смело риска
да те искам. Зная, че боли.
Нещо нетипично, неживяно,
нещо лудо нежно и със страст.
Ти самият още носиш рани.
Не признаваш. Има нещо в нас.
То ни свързва.
Хайде, хвърляй камък.
Право във сърцето се цели.
Скъсай връзката.
Да лумне адски пламък.
Май не можеш...
Баста... Забрави!
Аз не искам Юдини целувки,
нито да пълзиш пред мен смирен.
Исках нежност. Чиста. Без преструвки.
Исках да съм слънце. В твоя ден.
Дълги са алеите в сърцата
и кипариси сред сумрака тъжат.
Обикалям. Вик през тишината
прави рязка. Думите кървят.
Нека бъда дом във тъмнината,
в който да се връщаш уморен.
Помниш ли, дарил си си душата?!
Аз я пазя. Още ти е в мен.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-29 г.
прочитания: 130
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166444
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404