Моята нежност се завръща
от самотно пътуване
и сега търси само тебе.
Тя е спонтанна като дъжд,
вали чисто и безспирно
и е заповядала на болката
да мълчи и да не се обажда.
Моята нежност е твоето мило,
най-топло и сигурно убежище,
там ти си толкова спокоен,
а в замяна ми подаряваш вярност.
Само, когато я погледнеш,
тя става разлудувана светлина
и нейният бял смях е
убийствено романтичен.
Тя се спуска към местата,
където най-много боли
и те целува сладко.
Заличава неприятните спомени
и е много уверена в себе си,
никакви побеснели ветрове
не могат да я спрат.
Моята нежност прилича на мен,
до неузнаваемост гола и искрена.
И обича само теб.
