Протестът на комините

Мълчания са хлебните заводи.
Отвън са издръжливи от стоманата.
Отвътре от тестото се пропукват.

Със слюнки глад залепят на самуни
затворниците бъдещите залъци.
А пръстите до болка се огъват,
от огъня на фурните облизани.

Не са роботи тия под престилките.
Безпомощно за зърното им пука.
Полетата, които са ги хранили
ще бъдат подчинени на панелите.
(И точка- щом светът е заповядал).

Те знаят, че камионите ще дойдат.
Самуните им прашно ще отнемат.
И хлябът ще пристигне да натъпче
стомасите на всички господари,
които още утре ще поръчат
угасване на хранещите фурни.

И вече не говорят помежду си
килийните за някакво спасение.
И вече не поглеждат през решетките
на тъмните, небърсани прозорци.

Комините самотно протестират
с дима си на омраза към небето...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf