Едно чувство до край не изживяно
Една любов и около нея времето спряло
Идва лято и ставаш различен
Искаш да пиеш от мен романтично
Погледа бавно по мене пързаляш
С устните шепнеш, пак ли ме сваляш
Очите канят, без да помислят
да бъда грешна да те поискам
Ръцете докосват уж, без да искат
Тялото тръпне от допира близък
И аз както винаги слаба – поддавам…
И мисля
Дали ще съм силна да спра да прощавам
Дали ще мога да ти се противопоставя
Дали устните ти пак ще ме парят,
дали погледа ти ще ме изгаря,
дали ръцете ти нежно ще галят,
дали в нощ едничка до теб ще заспивам.
Дали след всичко…
щом пак ми стане студено
ще питам
ЩЕ СПРЕШ ЛИ НЯКОГА
ДА СЪЩЕСТВУВАШ ЗА МЕНЕ
Или пак за пореден път ще се мразя
за това че дишам, обичам, копнея,
за това че само от време на време
ми даваш възможност да поживея…