|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Душата ти е в мен, без нея кой си ти?
Отиваш си. Разкъсваш свойта дреха.
С косите си и с дива страст я ших.
Тъй плаха,в здрача търсеща утеха,
самата - здрач, в кръвта ти се руших.
Душата си ми даде да я пазя
и с думи-заклинания обвих
ръцете си,от страх да не намразя,
да не открадна. В имел чер се преродих.
На челото на див сатир планински
повяхвах, в сълзи, изворна роса
и молих с клонки строфи сатанински
да не докосват грубо твоята душа.
Къде отиваш?! Знаеш, ще се връщаш.
И тази твоя мъжка суета,
не ще да стопли празната ти къща.
Живее ли се, слънце, без душа?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-29
прочитания: 141
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7551
Автори: 2042
Произведения: 45930
Съобщения: 202373
Лексикони: 2048
Коментари: 68574
SMS-и: 800
Снимки: 4705
|
|
|
|
|
|
|
|
|
