Вървя несигурно по тънка нишка, по нишка между минало и бъдеще – достатъчно здрава, за да ме отведе нейде напред и достатъчно несигурна, за да се скъса, ако реша да се върна назад. Разперила ръцете си, аз крача. И сякаш всеки миг ще полетя над всички граници, за да достигна вечността.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Разговорът с един познат на баща ми, който е писател... не ме питайте кой е, нямам никакви спомени, защото беше доста отдавна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------