|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Стихове в чекмеджето
Прибра ми всичките вселени чекмеджето,
и стисна здраво дървената челюст.
Посурната по орбита на нечия планета,
съм жива още!
(Моргата ми се отменя!)
Преболедувах си сълзливите възглавници,
и вкочанените до синьо сенки под очите,
невроните, оголени до спраскване,
почти зараснаха
и вече дишат...
Регенерираха се нощните ми мисли,
не ходят по тавана като сомнамбули.
Преболедувах те в постелята от липси,
и ще остана жива!
Чу ли?
И нищо, че понякога ще преболяваш,
(макар и перманентно ампутиран)
като опашката на гущер,
свита на спирала,
по мокрия перваз на дните ми.
А арестуваните ми вселени в чекмеджето,
ще ми напомнят,
сред галактики от думи,
как можеш да ме декодираш до райета,
как хубаво ми беше да те боледувам...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-29 г.
прочитания: 69
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42756
Съобщения: 180235
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4486
|
|
|
|
|
|
|
|
|
