Мила мамо...

Мила мамо, колко пъти исках да ти го кажа, но се страхувах да не изглеждам пак като на пет. Нали все повтаряш, че вече съм голяма. Мила мамо, толкова е тежко всичко тук. Искам да се върна в миналото и да ми плетеш косата. Помниш ли как гладеше ми панделките? Никога услие не си спести за нищо, никога не се умори. Помниш ли двадесет дена като не спахме двете? Как вечер се прибираше от работа и ме гушваше да ми олекне и болката да си замине? Как на ръце ме носи помниш ли? Като заспивах на земята или в друга стая. Мила мамо, колко пъти исках да ти го кажа. Липсваше ми като бях на единадесет. Аз на две не те познавах. Мамо, толкова време изгубих с излишни хора. На теб не успях да се порадвам. Все едно и също ми тежи... че времето минава, а мен ме няма все до теб. Мила мамо... колко пъти исках да ти го кажа – никога не съм се сърдила наистина заради кака. Знаех, че и мен обичаш. Просто просех още. Малък егоист. Изкорени го ти от мен още тогава. Връщам се назад и те виждам, мамо още по-слънчева и светла, отколкото тогава. И много, много по-добра. Мамо, още много искам да ти кажа... никога не съм те обвинявала за нищо. Просто строгостта ти ме влудяваше /но сега благодаря/ . Помниш ли как казвах, че на теб не искам да приличам? Бих била щастливка, ако поне мъничко се проявиш в мен. Мила мамо, толкова тъжа за теб! Би ли ми простила някога своеволията и силните думи.. тревогите? Колко ли трудно е било на три да се разкъсваш...? Мамо... как успя с всичко да се справиш? Как никога не каза, че не можеш? Много ми е тежко тук... мамо, искам пак да си поплача гушната в тебе. Помниш ли когато паднах с колелото по баира - беше на терасата..не каза дума дори. За да се изправя и да продължа, все едно не е било. Знаеш ли сега какво си спомних... в първи клас като държеше ми ръката, за да пиша. И ми каза „Запомни, че мама те е учила, другите забравиха”. Нищо не забравих, мамо... всичко е пред мен. Бях на шест... страх те беше да не изостана... аз едва те убедих да ходя на училище. Ти повярва в мене, мамо. И аз не те подведох. Винаги си била толкова тиха, но толкова силно изразяваща се... толкова въздействаща и силна. Мила мамо, колко пъти исках да ти го кажа.... липсваш ми! Обичам те, мамо! Прости ми за всичко!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf