Моята сродна душа

Ти ме водиш по пътя към истината...

С пръст посочваш ми твоите тайнства...

Ти въздигаш сърцето ми на крилете на гълъб...

Ти рецитираш моите мисли...

Ти поемаш ръката ми, когато треперя безпомощна...

Ти попиваш сълзите ми с топли устни...

Ти прегръщаш ме в нощи студени...

И страдаш, когато страдам и аз...

Ти си този, даряващ ми нежност

и тогава люляк разцъфва в мен.

Ти си този, разтърсващ душата,

палиш огън и страсти...

Ти си сърцето, с което живея...

Моя дъх, когато бездиханна

вплитам пръсти в твоите...

Моя светлина, когато

вън е облачно и тъма покрие моя ден...

Ти си всичко онова,

за което години наред съм мечтала...

Ти си моята сродна душа....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf