Гордост към славното минало на България, срам от жестокото й настояще

Що е България? Това е моята родина и майката на целия български род.България, която е дала толкова много борци за свобода и правда. Тя е земя, обляна с много кръв и страдания, причинени от турското робство. Това е славното й минало, с което днес се гордея.

А днес какво е Отечеството? Свободно и коварно. Българинът не оценява това, което има - приема свободата си за даденост, без да си дава сметка каква цена е платил народът за нея. От тези българи се срамувам. Те превърнаха страната ми в мизерна земя, населявана от нещастен народ. Дори и свободни не можем да се наречем, защото живеем в общество, в което насилието и корупцията заемат длъжностните постове. Отново страхът ни сковава и ни превръща в роби, но на самите себе си. Това вече не е славна, това е нещастна България.

България се нарежда сред държавите с богата история, велики царе, ханове и князе, славни битки и борци за свобода. Как да не се гордея с това? Още със заселването на славянското население южно от река Дунав, историческата съдба на Балканския полуостров е силно повлияна. Славяните са тези, които налагат свободната селска община и равенството, както и политическата организация, начело с вожд. Образуват се първите племенни съюзи и един от тях - Седемте племена, заедно с прабългарите на хан Аспарух, участва в образуването на славянобългарската държава. Оттук нататък за България започва истинската слава. Държавата преминава през много кризи, на които устоява. Следват множество славни събития, от които се заражда самочувствието на българина. А тези периоди имат и своите велики личности- като се започне от хан Кубрат; хан Аспарух, през хан Крум и неговите наследници; Кирил и Методий, които ни даряват с азбуката до княз Борис. Започват опити за обособяване на самостоятелна българска църква, следва Златният век на Средновековна България до падането й под византийска власт.

От завладяването на България от турците се започва една национална освободителна борба, от която страната ни излиза свободна и победителка. За тези революционни движения заслуга имат само дейци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Любен Каравелов и други, за които свободата на българския народ е над всичко. Българтия притежава не само революционери и духовни водачи, но и книжовни и литературни дейци, композитори, музиканти, които оказват влияние върху българското общество и културата днес и ни даряват със знания и идеи за бъдещото развитие. Това са Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Панчо Владигеров и други. Всичко, което страната ни има, е благодарение на тези личности, с които няма как да не се гордея. Това са хора, на които се възхищавам и от които получавам толкова много- знанието, че ги е имало и че ще продължават да живеят в нас, защото с техните идеи, подвизи и произведения ние имаме изградена култура и общност. Това ме прави още по- горда с България. Прекланям се пред тези хора, но за съжаление само те пробуждат гордостта в мен и желанието да се наричам българка.

Славното минало на България повдига в човешкото съзнание самочувствието, че сме българи. Това е нашата история, която трябва всяко българско дете, всеки българин да иска да опознава, за да се развива. Чрез нея ние придобиваме знания, с които си пробиваме път в живота, но тя ни дава и силата и вярата, че можем да се изправим пред всеки и всичко без страх, а с достойнство- точно както освободителите ни са се опълчили пред турското зло. Но защо тази слава я използваме само на думи? Животът днес се е превърнал в дълбока бездна, в която потъваме бавно и мъчително. България вече не е същата и никога няма да бъде- превърнала се е в страна, в която самият й народ не иска да живее. Правдата и справедливостта не са висша цел за постигане, те са на последно място. Вече се издигат като „началници” корупцията и насилието. Българинът не е борец нито за свобода и спокоен живот, нито за постигане на морални и духовни ценности. Той е егоист, алчен, сребролюбив, безмилостен. Този човек има ли нещо общо с онзи от времето на турското владичестео, когато многобройни са били хората, готови да помогнат, да дадат, да умрат в името на своята страна? Сега това е абсурд! Ако ти падне възможност да напуснеш родната земя, няма и да се поколебаеш! Как мога да се гордея с това? Светът е устроен така и България следва „европейския” модел за модернизация, усъвършенстване и какво ли още не... Да, в развитието няма нищо лошо, дори е хубаво, но точно то ни превръща в безсърдечни същества, дори бих казала - в машини. От българската идентичност, индивидуализъм, ценностна система и най-вече българска независимост не е останало и капка. В България не може да се говори за свобода, защото народът й сега е повече роб, отколкото по време на турското иго - робуваме на себе си и страдаме повече. С това не мога да се гордея. Изпитвам срам, когато казват за България, че е постигнала нещо, а всъщност не е, защото това постижение е спечелено за сметка на някой друг, а не с чисти заслуги - никой не дава нищо за обществото и за постигане на идеите и стремежите на страната. Всеки мисли само за себе си и за това как да „прекара” другия. Това не е достойно за славна България от 1878 година! Това не е същата България, за която чета с вълнение и любов в книгите, не е страната, пред която се прекланям! Дори и миналото не е светъл пантеон на славните царе и владетели. То е изпълнено с много нечестиви и позорни деяния, противоречия, изтезания. Още тогава е имало хора, които не биха проляли кръвта за родината си, хора, примирили се с робството. Те не заслужават да се наричат българи, не са достойни за това призвание. Заради такива като тях България е страдала и изгубила толкова много, но пак е устояла. И защо? Днес тези „българи” все още съществуват и ги срещам всеки ден, вървейки по улиците.

Това не беше вдъхновение, а задача, поставена ми от госпожата по литература.Темата е изцяло моя, дори заглавието сама си го съставих.Оценено е с отличен, не се хваля, я просто искам да кажа, че не смятам, че някой може да постави оценка 6 или 2 на мисленето ти.А това, което описвам е свързано с това, което се случва в България.Всичко засяга не само мен и семейството ми, а целия народ.Кaк да не се радвам: България е една от водещите страни в класацията по мизерия, корупция, бедност, политиканство и т.н. "Заслужаваме" златен медал ! =)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf