Обич моя!

Тази сутрин се събудих, обич моя и теб те нямаше! Слънцето нахлуваше в стаята ми за да ми покаже колко красив ще е деня. Пролетен! Помниш ли нашата пролет? Онази, в която се запознахме...? Там на онази поляна...? Когато ти се приближи до мен и ме попита дали аз съм любовта на живота ти? Аз се засмях и те попитах защо си решил така, а ти отвърна, че току що една калинка литнала от ръката ти и полетяла към мен. Засмях се и ти отвърнах, че калинките никога не грешат. Така е, обич моя! Къде е сега онази калинка за да й благодаря, че те доведе в живота ми и ми подари най-красивото?

Слънцето тази сутрин беше много нахално, обич моя! Влезе в леглото ми и ме стопли така, сякаш ръцете ти пак ме прегръщаха! Точно както, когато ти казах, че най-големият страх в живота ми е страхът от самотата. Тогава ти ме прегърна силно и ми каза, че на най-красивите цветя е отредено винаги да се чувстват самотни, но това не означава, че в действителност са! Помниш ли, обич моя? След това ме държа в прегръдките си цяла нощ и цяла нощ дъха ти стопляше страните ми. Знаеш ли, обич моя, никога не съм спала толкова добре, колкото тогава! И тази сутрин това слънце ми напомни...! Прегърна ме също като теб и ме стопли. И самотата в сутринта се засили почти осезаемо, болезнено. Мразя самотата! Бяхме я изгонили двамата с теб! И сега тя се завръща. Отпочинала и силна!

Тази сутрин не исках да стана от леглото, обич моя! Не исках да започна деня си без да си ме целунал и без да си ми казал усмихнат "Добро утро, обич!" Правеше го всяка сутрин! Помниш ли сутринта след първия ни спор? Бях ти толкова сърдита, че не исках да ти проговоря цяла сутрин. Пиех си кафето, а ти беше току що станал! Докато си стоях, взирайки се начумерено в чашата си, ти влезе и ме целуна по вратлето, прошепвайки "Добро утро, обич!". Помниш ли... обич моя?

Написах това писмо за теб, обич! Знам, че никога няма да го прочетеш! Знам, че никога няма да успея да ти кажа, че ти ми показа онази страна в мен, която си мислех че не притежавам. Никога няма да успея да ти кажа, че следата, която остави в живота ми е най-дълбоката и заема цялото ми същество. Но знам, че където и да си, обич моя, ще усетиш чувствата ми и ще разбереш, че животът не е условие за да съществува любовта. Тя остава дори и след като единият си отиде, защото ти ще живееш в мен завинаги.

Тази сутрин успях да стана от леглото, обич моя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf