Виждам го в очите ти докато се смееш.
Ти ми обеща... обеща ми, че ще бъдеш силна.
Дори когато ме няма.
Аз не мога да те видя, ти също не ме виждаш.
Но как бих могла да намеря покой далече от теб!
... Никой не би могъл да спре душата ми..., защото съм дива... и защото обичам.
Коя ограда би била така висока? Коя верига би издържала?


Моля те, недей да плачеш. Натъжаваш ме.
Аз съм далеч, но никога не съм преставала да те обичам.
И никога не ще престана!
Каквото и да ти говорят хората... моля те, не вярвай. Ще се върна...

Може би така е трябвало да стане.
Може би това е начинът да изкупя тази невъзможна любов.
Аз нямам правото да виня никого и вече го приех...
Но това не значи, че съм спряла да се боря.
Може би тази любов е прекалено силна и красива за този грозен свят.
Може би можем само тук да сме щастливи...


Отново си плакала, нали?... Усещам го.
Виждам го в очите ти докато гледаш снимката ми.
Аз ти обещах... обещах ти, че ще бъда силна и ще те чакам.
Колкото и да боли...
Ще меря времето във капчиците дъжд и ще търпя, изкупвайки правото да бъда с теб..., макар и в някой друг свят, макар и след време.
Аз ти обещах, че винаги ще бъда тук, когато се нуждаеш от мен.
Обещах ти!
... И съм тук...

Коя любов би победила вечността?...
Не, истинската само не би могла! Това би сторила единствено и само невъзможната...