|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Празник
Гледам през прозореца,
(небето е унило)
ще се стовари гръм,
светкавица ще блесне,
над покриви, зачервени от ракия.
Ще плисне дъжд
по мокрите ни чаши
(олигавени от устните)
И порои,
душите ще запълнят,
разчекнати, като помийни ями.
Мълчат по масата, край хапките
препълнените чаши...С какво ли?
Механично се помръдват челюсти.
А кокалите се търкалят по покривката.
Разглеждам вашите очи.
Дебели, като овнешко...
(В магазинът го наричат „ агнешко")
Червени са яйцата от сълзи.
Строшили врат, сред вашите длани.
А вън, сиракът под дъжда,
ръка протегнал, кваси
парченце хлебец...
Виждате ли, подлеци?!
От вашите еснафски ценности,
ракии
и салати,
и нашарени яйца,
не мога да усетя Бога.
... Вървим,
по-точно - клатим се.
Пияни се подпираме
за миг,
по стълбове
с угасените фенери...
И пак политаме!
Развели длани,
към нищото
отпред.
Където, като кучета се лаем
с паянтавите добродетели,
с които
пийнали
се кичим.
Ветреят се в душите ни,
непроветрени...
Миришат лошо всичките чинии,
в които мазни мръвки се търкалят,
объркани в салата
от празния ни поглед.
Христос е тих и благ.
И ни прощава.
А аз, не искам прошка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-28
прочитания: 127
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48849
Съобщения: 214096
Лексикони: 2299
Коментари: 73638
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
