Щом денят се разтвори, светъл, от слънце облян,
аз за него си мисля и...                                 искам го...
Не минава и ден, без да казвам на вятъра... искам го...
Пред цветята разтварям свойта трепетна бяла душа...
                                               искам го...           Толкова много цветя и ухания - прелест, но единствено с него да са спаделени...                   искам го...
Сладкият сън на любимите котки, нека пак с него да е споделен...                                                      искам го...
И когато, за него подреждат се думите,
стихове раждат копнежни...             тъй искам го...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bosonoga
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-28
прочитания: 137
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970