|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Луната гледа...
В нощта притихнала Луната гледа.
Занича бледо в нашите сърца.
Във някои посяла е утеха,
а в други е потиснала гнева.
Звездиците-сестричките й мили,
примигват неразбиращо до нея
и чудят се къде ли са се скрили
целувките на Слънцето, добрата Фея.
И уж приятелки големи, неразделни,
и те нестоплени не искат да заспят,
и скупчени в съзвездията, окрилени,
ръце подали са във своя дълъг път...
Навярно чули сте или пък чели,
*каквото горе - това и на Земята*
затуй, в ръцете си живота взели,
да следваме звездите и Луната!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-28
прочитания: 152
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7754
Автори: 2107
Произведения: 49070
Съобщения: 223905
Лексикони: 2309
Коментари: 73800
SMS-и: 809
Снимки: 4970
|
|
|
|
|
|
|
|
|
