Домът е моя здрава, яка крепост.
Семейството - най-верният ми страж.
Оставям зад гърба си всяка грижа
щом се прибирам вечерта у нас.

Човешка злоба, ревност, думи тежки
минават като кратък летен дъжд.
Горчилката на неудачи, грешки,
с която сблъсквам се аз неведнъж
забравям мигом, щом ми се усмихне
тъй нежно и сърдечно моят мъж.
Онези тежки думи дето слушам
от разни хора - близки или чужди,
в миг заглушени се изгубват във смеха
на мойта малка, сладка дъщеря.
Забравям и умора, и тъга
щом прага на дома си аз пристъпя.
Очаква ме във къщи любовта.
И не е нужно друга аз да търся.

Домът е моя здрава, яка крепост.
Семейството - най-верният ми страж.
И няма начин някаква нелепост
да развали идилията наша.