Уморих се да бягам!

Отново заставам пред белия лист...

За кой ли път, и аз вече не знам...

Уморих се да посрещам жестоки удари!

Уморих се да вярвам на лъжи!

Уморих се да съм силна!

Уморих се да си тръгвам и да се връщам!

Уморих се да те посрещам,

всеки път, когато пожелаеш да се върнеш!

Уморих се и да те изпращам винаги,

когато пожелаеш да си тръгнеш!

Уморих се да бягам!

Избягах от теб и от нашето минало.

Изтръгнах те от сърцето и душата си

с много болка и тъга!

Мъчих се и накрая успях да те прогоня!

Избягах!

А сега отново се връщам...

Къде ли?

Не съм сигурна...

Може би се връщам там, от където тръгнах...

Не, не си мисли, че говоря за чувства!

Не се бяхме чували много време,

и сега, когато ти се обадих да ти честитя празника...

Не почувствах нищо...

Не знам дори защо ти се обадих...

Не мога да бъда сама!

Не, не искам да те имам!

Добре ми е сега!

Открих... Любовта!!!

Защо те потърсих?

Не знам, наистина!?!

Загледана през прозореца стоя

и си мисля "Какво ли трябва да направя сега? Да избягам?"

А може би не...

Уморих се да бягам!

И спрях...

Вдъхновение... намирам навсякъде... Сега, моето вдъхновение бе провокирано от човек, който прогоних от живота си с големи усилия... И не толкова от живота си, колкото от душата и сърцето си!

Вдъхнови ме... може би ме вдъхновиха постоянните ми опити да запазя онова нещо, наречено Приятелство!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf