Сляпа съм денем

Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат,
сякаш съм старинен експонат.
А вечерта своите бодли отлепям,
без тях те не ще ме разберат.
Слънцето щом се покаже на небето,
забравям за всички мечти.
А щом накрая на деня залезе,
лягам в леглото и броя звезди.
Сляпа съм, но само на светло,
а вечер възкръсвам от прахта.
Точно тогава си мисля и за тебе
и заспивам прегърнала нощта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-27
прочитания: 45
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43697
   Съобщения: 185976
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61855
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582