Клепачите ми отдавна не са влажни
от измислени любови и раздели
и в зениците ми няма вятър.
Мислите ми прогониха всички
чужди, студени постели.
Сега паметта ми е запълнена
единствено и само със тебе,
нежно обитаваш цялата ми плът.
Така съм се вплела в душата ти,
така съм полепнала по тебе,
че и в съня си чувам
гласове на пламнали залези.
Дали ще успея да ти нося
винаги пролет и да превръщам
дяволите в ангели?
И докато ме парят въпроси,
бялата ми рокля е прозрачна
до подлудяване.
Под нея можеш да видиш
как по кожата ми дишат
твойте целувки...
