САМОРАЗПЯТИЕ

Тишината вече ме измаря.
Спомен от усмивка ме души.
Опитвам се на ум да разговарям.
Монолога, в ехо не кънти...

Празното пространство е окови.
Чувствам и небето за стена.
Хиляди въпроси в мене ровят
като червей, рохката земя...

И кънти главата като рупор,
ураганно в ехо се върти.
Отговори търся, ала сухи
вехнат те... Дали ще завали?

Впиват се пироните в ръцете,
времето палач и то мълчи,
а венеца трънен е в сърцето.
То от болка спира да тупти.

Нека си проплача битието,
скърца във зъбите ми греха.
Като сняг белее ми лицето,
а трябваше да бъде светлина...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as doc

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 27.04.2008 г.
прочитания: 62
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7081
   Автори: 1860
   Произведения: 39622
   Съобщения: 158335
   Лексикони: 1738
   Коментари: 54809
   SMS-и: 754
   Снимки: 4149
   online: 32

разработил: bliznaka