Самотата

Какво трябва да знам?
Какво трябва да мога?
Къде греша?
Откъде пътува към мен лично моята тревога?

Какво прави този ден по-смислен?
Какво правя аз сега?
Не смея да се огорча,
не смея на себе си да изневеря,
не сме да поема риск,
по-добре е да съм в самота.
Понякога тя е най-добрия спътник,
най-големия кошмар,
най-опасният и кръвожаден звяр,
най-бленуваният рай.

Самотата неудобни въпроси не задава,
отговори не очаква,
непознати врати пред тебе не отваря,
от които после да те е страх,
но от нея също нищо не узнах...

Мълчи във мене самотата,
през някой и друг ден,
викам я аз горката, да избягам от света,
макар, че събеседничка е тиха,скучна
винаги ми е до болка тя позната...

Когато тялом или духом бягаш от шумните, нелепи дни,
тя също край теб, почивайки кръжи,
да не й се дам, без да ми тежи,
е трудна задача, но уви,
от време на време, все някои в мрежите и се лови...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf