|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сама
Сама, толкова съм сама.
Единствено твоята снимка връща ми радостта.
Спомените нахлуват неканени в нощта,
припомняйки ми историята ни красива.
Връщайки ме към теб и любовта,
осъзнавам че загубих пламъка,
поддържащ ме жива.
Пожелах свойта свобода,
заплащайки висока цена.
Само ако можех да си върна смеха,
може би нямаше да съм толкова самотна?
Не, никога няма да почувствам любовта, отне ми я ,
когато затвори външната врата.
Сълзи ронещи се една по една,
ръце пишещи кървави слова.
Всичко това ти ми причини,
заличавайки чувствата помежду ни.
Това от което се нуждая си ти,
ела, прегърни ме и ми прости!
Нека отново възродим любовта,
страстта - бушуваща в телата.
Нека завинаги слеем нашите сърца
и никога повече не губим любовта...
25.04.2008г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Priestess_of_the_night
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-26
прочитания: 88
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204716
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
