Страстта прегаря в навика на много дни ...

Когато чакал си ме дълго

и искал си ме ожаднял,

когато тръпнел си за мойто

"Да, при тебе идвам аз сега ... "

и искал си да бъда твоя за мига,

Аз мислех - влюбен е,

ще ме дочака, ще ме разбере

и нямането ми ще оправдае в своето сърце

и ще ме иска вечно ...

Мислех аз, че трепетите не угасват,

че страсти не прегарят

и щом си влюбен, искаш... искаш вечно.

Мислех си тогава, че единствена съм,

че съм твоя път, че съм твоят въздух,

че съм твоят розов сън

и изгрева и залеза

и делника забързан между тях.

В мислене, отлагане... на подходящия момент

отмина време, време твърде много,

време твърде дълго, време вземало

от мен, от теб, от нас.

Безпощадно е крадяло от жадната ни страст.

Сега за тъжна равносметка време е,

сега за нас ръката разстояние превърна се в бездна,

непроходима,

за преодоляване е невъзможна паст...

Да можех времето сега да върна,

за да тръгна, за да бъда, за да ме дочакаш,

дори в най-неподходящия за Мен, за Нас момент.

Не чакай, Аз ще кажа на момичето отсреща,

не чакай миг добър и подходящ,

когато някой иска те, когато искаш някой,

иди, бъди, живей... защото във живота

за Любов тъй малко време ни е отредено...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf