Уморих се вече да живея
по този начин толкова жесток...
Разбитите частици как да слея,
като ти пред мен не си човек!

Ударите ден след ден нанасяш,
а очите ми са езера от хиляди сълзи!
Силата да продължа погребваш...
Иди си, моля те, иди!

Предавам се! Не мога вече.
Изчерпах силите, умряха моите мечти!
Загубих себе си, когaто ме отрече,
но тебе ти е все едно, нали?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-26
прочитания: 172
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970