Простота

Вятър подухва, и слънцето грее,
птици спокойно се реят в небето.
Всичко наоколо просто живее,
тревата зелена се люшка в полето.

Дървета различни виреят в гората,
някои - ниски, а други - високи.
Но всички еднакво жадуват водата,
макар и да сочат в различни посоки.

Листо се отронва, и леко танцува
от полъха носено - ляво и дясно.
Лети си спокойно - и сякаш сънува,
едва ли остава нещо неясно.

Спокойно и тихо е пак край реката,
и старата лодка до храстите спи
Пеят щурчета. Шумът на водата
затваря очите... Животът върви.

Това е нормалният ход на нещата.
Естественост, мигове... И простота.
А ние редовно си пълним главата
с излишни теории относно света.
:)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-26 г.
прочитания: 121
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178717
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59588
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483