Отново тръгваш по тъмната пътека,в ръцете ми оставаш с часове.Дори когато си заспала у дома,аз чувствам твоята топлина.
Сълзи в очите ще напират,сърцето пак самотно ще тупти.С трепет ще очаквам всяка среща,така приятно е каза и ти.
В живота си понякога се ти съмняваш,от хорските очи се често и боиш.Нали сама девиза си избра,„Аз себе си ще победя"
Това го можеш вече, знам и аз тогава няма да съм сам.Топли чувства аз ще ти дарявам,обичта към мен нали я притежавам.