Валеше, когато те свалях от кръста. Ръцете ми - в кал, лицето - в сълзи и тялото влякох с премръзнали пръсти... Валеше тогава, и още вали... Измих те със миро, с коси подсуших те, загърнах те целия в снежен саван... Приседнах и чакам, дори и не питам... Дали ще възкръснеш от мъртъв? Не знам.
